- Така е. Публично-частното партньорство се експонира в публичното пространство от година и половина насам. За съжаление твърде малко е направено на практика. Много хора са чували, но твърде малко се работи по същество. Ние като институт бяхме ангажирани от Икономическия и социален съвет на република България през 2007 г. да разработим експертен доклад по темата. Оказа се, че България в момента и като нов присъединен член на ЕС има невероятния шанс да разработва проекти по публично-частно партньорство. И по наша оценка в периода от 2008 до 2020 г. имаме възможности да разработим проекти за не по-малко от 35-40 милиарда евро, ако разбира се, има партниране между публичния и частния сектор. Това е доброволно партниране. Няма закони, няма нормативни актове, които да предпоставят задължително участие на двете страни. Всичко е въпрос на договореност и на разпределение на съответните рискове. И да изтъкна - България все пак има много полезен опит в тази област на национално равнище.

       - Второто, естествено. Ние обаче работим по стандартите на публично-частното партньорство по добри практики - каквито са в САЩ, в Западна Европа, основно използваме модели от Великобритания и  Германия. Там има ясно разписани правила. Става дума за следното. Публичният партньор, държавата или общината трябва да влезе в партньорство с частния сектор при реализирането на проект, който примерно изисква строителство и в последствие експлоатация в дадена сфера. При това положение е нормално да има контролни елементи, които да не позволят такива нерегламентирани връзки и конфликт на интереси. За съжаление България все още не е възприела практиките на ЕС, много млад член сме. Но пък виждате, че през последните дни вече влизат в действие органите на ЕС и бих казал, че след година-две като член на общността ние ще си отговаряме по законодателството и в рамките на изискванията на ЕС. И всякакви такива практики на нерегламентирани партньорства между държавата или общината с частни партньори, които са близки до дадени личности просто ще бъдат избягвани по стандартите на ЕС и ще бъде все по-трудно да се реализират подобни схеми.

       - Ако се върви по доказаната схема на публично-частно партньорство в световен мащаб, частният партньор поема основните рискове - рискът по строителството и по експлоатацията на дадения обект. Това означава, че частният партньор трябва да вложи собствени или привлечени пари от финансиращи институции, за които обаче отговорност носи той. Публичният партньор обикновено поема риска да осигури таксите, бюджетни приходи, изобщо приходите в проекта, което да му даде устойчиво развитие. Ако се следват стандартните схеми, а не побългарените, които нямат нищо общо с публично-частното партньорство, тогава самите механизми на партниране изключват други схеми.

       - В България има няколко закона, по които би трябвало това да се осъществява. Това са Законът за обществените поръчки, Законът за концесиите, Законът за регионално развитие. Ако те се спазват стриктно, няма възможност да спечели фирма, която не отговаря на изискванията.

       - Затова си има последващ контрол. Има си органи, които трябва да следят дали са нарушени законите. Ако Българската сметна палата и правораздавателните органи не си вършат работата, на практика от 2008 г. влизат в действие органите на ЕС в Сметната палата на общността, които просто няма да ни позволят порочни практики.

       - Абсолютно вярно. Ще дам пример. Предприсъединителните фондове са един вид рисков капитал, който ЕС ни предостави, за да се научим да разработваме и да управляваме проекти. По "ФАР" стопираха всички разплащания и схеми. Има опасност да стопират и оперативната програма "Регионално развитие", което ще бъде много голям удар, тъй като в момента текат няколко схеми, които са жизнено полезни за общините. И ако тези проекти не се реализират, общините ще загубят изключително добър и полезен ресурс. От 1 януари 2007 г. работят т.н. оперативни програми, които за разлика от предприсъединителните харчат парите на европейския данъкоплатец. А в ЕС най-големите донори са най-развитите държави като Германия, Великобритания, Франция. Така стигаме до следното. Ако българските агенции към съответните министерства, които управляват еврофондовете, са правили някакви нарушения в предприсъединителните програми, те носят също отговорност. И вече България като член на ЕС може да бъде следена много по-стриктно от органите на общността. В оперативните програми, ако някой си мисли, че може да прави каквито и да е било злоупотреби, много бърка. Защото тук вече всяко евро ще бъде наблюдавано под лупа от органите на ЕС и директно България ще бъде санкционирана като държава. Санкцията обаче към страната ни търпи развитие в едногодишен период. Ако примерно ЕС реши, че трябва да наложи някаква голяма глоба на България като държава, тя се налага, от бюджета се изтеглят съответните суми средства, за които се счита, че има злоупотреби и те се връщат в бюджета на ЕС. До една година нашата Сметна палата и другите правораздавателни органи трябва да са си влезли в действие и да са успели по веригата да възстановят тези средства от бенефициентите, които са злоупотребили с тях. Ако това не се случи, на следващата година влизат в действие европейските правораздавателни органи и те ще си съберат въпросните средства. Тъй че в рамките на следващите една-две години по отношение на нерегламентираните схеми на работа всичко трябва да бъде приключено.

       - ЕС не регламентира специално и не дава дефиниция на публично-частното партньорство като такова. Европейската комисия е преценила, че тъй като става въпрос за партньорство между публичния и частния сектор, това са договорки, които се базират на юридическа основа при създаването на т.н. дружество със специална цел. За България такива дружества са акционерните дружества, които могат юридически да поемат един проект по публично-частно партньорство. И съответно след това икономическата обосновка на проекта, в който се разпределят рисковете. В тази връзка базовите документи, върху които почива публично-частното партньорство - това са:  т. н. Зелена книга от 2004 г. по публично-частно партньорство, ръководствота за успешно публично-частно партньорство на ЕК от 2003 г., методическите указания, разработени от българското МФ и още няколко документа. Към тях прибавям споменатите закони. И последното, което препоръчвам на всички, които работят в областта, е да се съобразяват с добри практики, които се реализират в европейските страни и в САЩ.  Добре е да се изучи опита по реализацията на тези проекти и той да се използва. Тъй като в глобалната икономика общо-взето принципите на действие са едни и същи и трябва да се спазват.

       - Без да сме се наговорили предварително вие ми подсказвате нещо, което тук ще обявя. Имаме възложена задача от Асоциацията на българските градове и региони, от г-н Найден Зеленогорски като неин председател и г-н Ергин Емин като изпълнителен директор. Нашият институт съвместно с Института за местно и регионално развитие разработва в момента тъкмо такава наредба. Дори до края на седмицата ще бъдем готови. Тази наредба ще бъде изпратена на всички общини в България. Разбира се, подобни наредби минават за съгласуване и одобрение от общинските съвети и това трябва да направи всяка община, която желае да притежава такъв документ. Необходим е правилник за приложение на наредбата, който също ще се изготви в близко време. И ще препоръчаме на общините да направят пилотен проект, без значение в каква сфера (образование, здравеопазване, пътища и т.н.). Тъй че ние работим и ще се радваме, ако всички общини изпробват този метод на публично-частно партньорство и се убедят, че той е ефективен.