Лъчезар Бояджиев е роден и израснал в София. Тук той завършва във филиала по приложни изкуства, специалност керамика. През 1985 г. е приет в престижната Академия по приложни изкуства в Прага, Чехия. Там той се развива под насоките и влиянието на проф. Станислав Либенски, един от най-бележитите скулптури, работещи със стъкло на нашето време и оказващ влияние на повечето скулптури на стъкло в Чешката република и Словакия.

През 1986 г., веднага след завършването на академията, Лъчезар Бояджиев отказва да отиде "по разпределение" в завод за порцелан и стъкло "Китка" в Нови пазар и през Италия емигрира в САЩ.

       След като се установява в Калифорния, Бояджиев чиракува при известен местен скулптор на стъкло, а вечер - извън работно време създава своите стъклени пластики. Работи повече от десет години с оптично стъкло, използвайки техники за студена обработка като рязане, полиране, ламиниране. Така той създава собствен стил, с които първоначално става известен. Тъй като така се изправя пред ограничение за големината на обектите си, той решава да смени техниката, с която се опитва да постигне целите си. Сменя рисувалния си материал от молив на въглен и материала на скулптурите си от оптично на лято стъкло.

       Поглеждайки назад Лъчезар признава, че ежедневните курсове по скициране и дизайн оказват решаващо влияние върху него през петте му години на следване. Днес твореца обяснява, че продължава да скицира различни варианти на дизайна, докато нещо не го грабне. Понякога му отнема часове, дни или дори седмици да завърши нов дизайн. Когато най-после е доволен от скицата, прави глинен модел. След това прави пак от глина същинската скулптура с идеално гладка повърхност и детайли. След това следват поредица от калъпи-позитиви и негативи. Това е времепоглъщащ и пипкав процес, който обаче води до окончателната гипсова отливка, по която ще се изготви скулптурата. Той обаче остава верен на бащиния завет (негов баща е фотографът Сава Георгиев) да работи всеотдайно и честно, без да мисли за резултата, който винаги идва сам. Първоначално тези гипсови отливки са били изпращани от Бояджиев в Чешката република, за да има възможността както да избере най-подходящите леярно студио и цвят на стъклото, така и да работи с някои свои стари приятели. За да се стигне до скулптурата, която той си е представял се преминава през още един калъп и след това стъклото се калява и частично грундира и полира.

       Новите му, вълнуващи творби са представени и на международния панаир на скулптурните обекти и функционално изкуство (SOFA) в Чикаго през 1997 г., получавайки доста ентусиазирани реакции - динамични скулптури, които отразяват дълбочината и пространствеността, нов подход към съвременното изкуство и дизайн на стъкло.

       Живеейки и работейки в околностите на Сан Франциско, близостта му до океана повлиява на някои от неговите по-нови творби. "Енергия", тъмносиня скулптура с морско-зелени ръбове, напомня на мощна вълна или може би чудовище от дълбините. Подобен ръб има и в "Независимост", медено-кафява скулптура, която по-скоро улавя динамизма на вятъра, отколкото мощта на океана. Но преобладаващата форма в творбите на Бояджиев е човешкият торс. Силно стилизиран, но все пак чувствен в "Жена" и само загатнат чрез пестеливостта на линии и форми във "Визия".

       С драматичното си пресъздаване на торса, Бояджиев извиква асоциация с друг източноевропейски творец, румънеца Константин Бранкуси, влиятелен художник за периода на арт-деко, но при Бояджиев доминиращ е артистичния финес и чувственост.

       Това, което хората забелязват първо в работите на Бояджиев са цветовете. Използвани монохромно (едноцветно) във всяка скулптура, цветовете са използвани така силно, че всяка творба е запомняща се: боровинково червено в "Жена", светло зелено в "Диверсия" и морско синьо в "Торс". Чрез употребата на цвета се постига невероятно усещане за обем и дълбочина, което сякаш съживява отделните скулптури - особено забележително във "Визия". Скулптурите му сякаш имат две измерения - едно плоско, което прилича на рисуване в пространството и второ, което говори чрез дълбочина и обем, както е и в забележително простата "ГеометрияІІ". Формите са представени чрез богати обеми, като отново не повтарят дословно човешкото тяло, а вместо това или ги усилват или ги приглушават, за да се слеят в една триизмерна ласка.