Дребни и едри началници нагло се оттърсваха от отговорност, не смеейки все пак да си я прехвърлят един на друг и така тя да стигне до министъра и до неговите шефове. Дни наред следствието боксува в напразни опити да се намери виновник сред пътниците, само и само да не се търси той в отговорните за ужасяващото техническо състояние на отдавна амортизираните вагони. Първоначално в ръководството на БДЖ дори се чудеха как да посочат за подпалвачи пилите бира в коридора няколко студенти. И в желанието си да отърват постове и заплатки, тези чиновници заедно с министъра бяха готови да набедят който и да е, но да скалъпят някакво оправдание за себе си. В такива моменти виждам, че макар и смачкана, демокрацията у нас вече е факт. Само преди двадесет години първият случайно хванат за ухото вече щеше да си е "признал" и получил дългогодишна присъда. Сега - за най-голяма скръб на управниците ни - това няма как да стане. Макар че трябва да им се признае, всички мейдийни похвати опитаха, за да разпилеят любопитството и вниманието в най-различни посоки: то не бяха лелки с денкове, то не бяха младежки купони, то не беше нелегално превозван в туби от железничари бензин. Лансираха всякакви версии на фона на лицемерното повтаряне, че уж имало следствена тайна! И само някак срамежливо, между другото, отвориха приказка за амортизирания железопътен парк. Ами че тези "професионалисти" изобщо мислят ли какво приказват, когато се оправдават: ако вагоните са в такова скандално критично състояние, че искра от цигара или подпалено перде могат да ги овъглят за по-малко от четвърт час, за какво говорим?! Оказва се, че българите всекидневно пътуваме в запалителна смес. И ако вчера изгоря влакът Кардам - София, утре ще пламне друг. Хората не могат да пътуват като мумии.

       И докато транспортния министър и неговите подчинени се чудеха кой външен човек да извадят за виновник, панически избягваха версията за терористичен акт. Която от елементарното задължение трябваше най-напред да проверят. Не го направиха не защото не се сетиха, а защото не им изнасяше. В дните на трагедията министър Румен Петков бодро рабортуваше във Вашингтон грандиозните успехи на своето ведомство. Представяте ли си какво щеше да се случи с ореола на руменпетковата визита зад океана? Дори само информацията, че в България има съмнение за терористичен акт след тежка железопътна трагедия, щеше да промени дневния ред и съдържанието на разговорите на министъра. И всички негови американски колеги щяха да го засипят с въпроси за антитероризма: какво е състоянието на службите от тази гледна точка, какво се прави, какви превенции се предприемат и т.н. И Румен Петков щеше да пънка, защото нямаше да знае какво да отговаря. За това му посещение в София имаше предварително и богато разработен сценарий за успехите на МВР в борбата срещу организираната престъпност. В дните преди и по време на министерската визита във Вашингтон буквално бяхме заляни от разкрития срещу организирани престъпници. Колко жалко за министъра Петков, че лумнаха някакви там вагони и убиха деветима, та грандиозните му успехи не предизвикаха планираните фанфари. А организираните престъпници трябва да се търсят и във властта, заради некадърността и престъпното им безхаберие! И така след трагедията се видя, как управляващите бързат да си измият ръцете и ако може всичко да мине като чудо за три дни. Министър-председателят се изпокри като шушумига, президентът рано призори след трагедията отиде на лов - зер, що да си разваля кефа! Всички останали министри се правеха, че случилото се няма отношение към тях. Омъгли се даже Емел Етем, която кой знае защо реши, че пожарът на вагоните не спада в юрисдикцията на нейното ведомство за бедствията и авариите. А що се отнася до тържествата за трети март - те пък са тема за друг и то доста по-сериозен анализ. В парламента мнозинството скочи като един да брани поста на министър Мутафчиев. Предложената от СДС анкетна комисия бе отхвърлена с опита да се пробута под същата форма някакво депутатско формирование, което да залъгва известно време, правейки се на загрижено и хвърляйки прах в очите.

       След трагедията с влака Кардам - София българинът със сигурност се убеди в едно: в тази държава той няма на кого друг да разчита, освен на Бог и на себе си. И ако му се случи нещо зловещо, сънародниците му наоколо ще бързат да го снимат с мобилните си телефони, за да протъргуват после по медиите кадрите и клипчетата за по 150 лева парчето. Ето, това направиха телевизии, радиа и вестници в желанието си да съберат рейтинг и реклами! Създадоха нация от любители-репортери, вместо нация от граждани.

       Бог да пази България! Защото от нея са абдикирали и властта, и българите.