Петър Драгулев
На 9 ноември (1989) рухна Берлинската стена и всички прозряха истината. Комунизмът не е идеология, а престъпен режим, скрит зад антихуманните догми "диктатура на пролетариата" и "класова борба". Много страни имат разбойнически групи, наречени комунистически партии, но чудовищните злодеяния и национални предателства на комунистическия етнос у нас са непознати в цивилизования свят.
Никъде комунизмът не нанесе такава неизлечима рана на нацията. В никоя друга държава не е така безвъзвратно разбита държавността. Няма страна, която да е така разграбена и разсипана. Никъде интелектуалният елит на нацията не е подложен на такъв геноцид. Друг комунистически етнос не успя да роди такава "плеяда" от национални предатели като Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Сава Гановски, Димитър Ганев, Цола Драгойчева или масови убийци и невиждани злодеи като Антон Югов, Трайчо Костов, Минчо Нейчев, Лев Главинчев, Стефан Богданов, т. н. "народен обвинител" Георги Петров, Тодор Живков, Мирчо Спасов, Газдов, Гогов, Горанов, Ръжгева, Шахо Циганина, Благо Магарето и още много други.
Комунистическите национални предателства водят началото си от Москва. Там през март (1919) е учреден Коминтернът (Третият комунистически интернационал). С учудване светът узнава, че сред учредителите са и българските тесни социалисти, известни до онзи момент само с това, че са единствената политиканстваща групичка, която е противник на участието на страната ни в освободителната Балканска война. Най-учуден е лидерът им Димитър Благоев, тъй като неговият кръжок никога не е вземал решение за влизане в комунистически интернационал. И не е избирал делегати за учредителен конгрес.
В Москва кръжокът на Дядото е представен от съветския гражданин Христиан Георгиевич Раковский, член на болшевишкия ЦК, който пък през (1906-1917) е румънец и под името Кристиан Раковски е член на ЦК на Румънската социалдемократическа партия.
Класово-партийният подход на българските комунисти разглежда БКП като Благоевско - Димитровска партия, но гузно мълчи за петгодишната война между Димитър Благоев и Георги Димитров, приключила с кончината на първия в 1924-та. Крие, че Дядото е върл противник на Коминтерна, на теорията за македонска, тракийска и шопска нации в България и на величайшата глупост за световна пролетарска революция. Мълчи, че той открито се обяви срещу т.нар. Септемврийско въстание в 1923-та - братоубийствената касапница, с която Коминтернът призова "пролетариите от всички страни" да участват в "световната пролетарска революция", а тя така и не се състоя. Касапница, която изкопава първият дълбок ров в разделението между българите.
Класово-партийният подход мълчи и за първото национално предателство на полуграмотния печатарски работник Георги Димитров и послушника му Васил Коларов, по-късно генерален секретар на Коминтерна. Двамата коминтерновци развиват антибългарската теория, че България била многонационална държава, защото в нея имало три нации - македонска, тракийска и шопска. След три десетилетия това гнусно национално предателство доведе до безпрецедентните репресии в Пиринска Македония. БКП принуждаваше българите там да се отричат от националността си и да се самоопределят като "македонци".
Комунистическата пропаганда мълчи за този позорен период от живота на Георги Димитров. След Балканската война Бломорието е върнато на България и той влиза в Народното събрание като народен представител от главния град на Бломорието Ксанти. Депутатството му не е прекратено след Ньойския договор, въпреки че тази исконна българска земя ни е отнета. В онзи момент, когато българската нация е консолидирана срещу Ньойския диктат, коминтерновецът Георги Димитров развива колкото идиотската, толкова и предателска теория, че нямало българска нация.
От трибуната на Народното събрание възмутеният министър-председател Стамболийски се обръща към комуниста Димитров с думите:
"- Вие, комунистите, сте като
въшките. Напомняте на човека,
че трябва да се изкъпе."
Крилатата фраза най-добре разкрива същността на българския комунистически етнос, има я в стенограмите на НС, но през полувековната диктатура у нас никой не посмява да си спомни за нея. Септемврийското въстание (1923), организирано по нареждане на Коминтерна, е едно от най-тежките престъпления против човечеството в новата световна история. Причина за това клане е пропагандистката илюзия, че то ще сложи началото на "световната пролетарска революция".
Септемврийската касапница носи неизброими беди на българския народ. За най-голямата от тях Георги Димитров призна в 1948-ма пред VІІІ конгрес на БКП в следното зловещо самохвално заклинание:
"- През септември 1923-та
аз изорах в снагата
на българската нация
такава огромна рана,
която никога няма да зарасте."
Действително екзекуторът на българската нация излезе пророк. Днес, 85 години след братоубийствената касапница, българското общество е разделено точно толкова, колкото и тогава. Още преди септемврийския бунт да е потушен организаторите му Димитров и Коларов позорно избягват. Създават във Виена Задграничен комитет на ЦК на БКП, утвърден от Коминтерна на 15 октомври (1923), който през март (1924) е преобразуван в Задгранично представителство. Накрая коминтерновският слугинаж получава осеяното с печална слава наименование Задгранично бюро и ръководи комунистическите престъпления до 4 ноември (1945), когато съветският гражданин Георги Димитров от Москва се прехвърля в София, за да узурпира властта в новата съветска колония. Няма друга партия, която да е ръководена в течение на 22 години от задграничен център.
Бел. ред. В следващата публикация четете за други укривани комунистически престъпления, сред които премълчавани позорни и престъпни обстоятелства около "Героят от Лайпциг" и истинския автор на "неговата" реч.
